Непознатата праистория Усое
За да разберем настоящето, трябва да се обърнем към нашето колективно минало, затова тази тема е значима.
Праисторическото селище в района на Аспарухово се заражда във втората половина на VI хилядолетие пр. Хр., когато група земеделци и скотовъдци от Плодородния полумесец (Близкия изток) се преселва в местността Усое. Там е имало голямо неолитно (новокаменно) селище, състоящо се от около 120 землянки (вид полувкопани жилища).
Смята се, че в това древно общество жената е била издигната в култ и не е изключена възможността за матриархална (тоест жената да заема доминанта роля в общността) структура на обществото. Аргументът за това е намерената статуетка на древната Богиня Майка. Някогашните обитатели на местността са обожествявали животните, изобразени чрез зооморфни (наподобяващи животни) фигури. Още сведения за духовния живот в този край дава плочка, която вероятно се е носела от жреци като символ на статута им.
Сечивата на земеделците от Усое са били изработвани от кремък и животинска кост и са служели за различните стопански дейности на населението като лов, риболов, земеделие, копане, дърводобив, строителство.
Усое и културата Винча (дн. Сърбия и Западна България) са имали прилики в керамиката, като украсени с бяла паста и геометрични фигури съдове. Освен това и при двете култури са намерени плочки с писменоподобни знаци, които отварят темата за наличието на древна протописменост. Всичко това дава основания за предполагаем контакт между двете места.
Землището на Аспарухово има богата история и през халколита (каменно-медната епоха), когато човекът се е научил да обработва злато и мед. Най-яркият пример е селищната могила при с. Комунари, чиито слоеве доказват съществуването на 12 различни селища на това място, които с течение на времето са били унищожавани и презастроявани наново. Най-ранният период на обитаване на могилата започва около 4700 г. пр. Хр., а краят се отнася около 4200 г. пр. Хр.
Не трябва да се забравя за географската близост на селището Усое с културата Варна и на Солницата в Провадия. Твърде възможно е тези три праисторически цивилизации да са осъществявали контакт помежду си. Първото доказателство за това е географската им близост. Второ мъртвите от Усое са били погребвани в позиция хокер, както 67 скелета от Варненския халколитен некропол. Трето населението от Провадия-Солницата е търгувало с добитата сол, като не е изключено този ценен ресурс да е достигал и до Усое.
Древното селище Усое просъществува около 500 години (5400-4900 г. пр. Хр), а след това следва дълъг период от няколко хилядолетия без никакви сведения за човешка дейност в района. Едва под римска власт на територията на Усое е създадено ново селище, влязло в археологическата наука с наименованието Усое II като до него е минавала река. Това дава основание на учените да предположат, че през IV век от н.е. става потоп, довел до обезлюдяването на района до Средновековието.
Усое е еднo от първите праисторически средища на цивилизацията в Европа, но до този момент е почти непозната на обществото. Причината е, че единствената информация, която може да се намери за Усое е написана на академичен език в научни списания и никога не достига до вниманието на широката публика.
Източници:
- Интервю с д-р Владимир Славчев, Археологически музей Варна, април 2025
- „Праистория на Аспарухово“, бележки на Виктор Недялков, 12.Д клас от посещение на Историческия музей в Дългопол, 10 юли 2025
Автор на статията: Владислав Колев, 9.Г клас